РАЗСТА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разста̀на се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и З л. ед. Ставаме, изправяме се мнозина, обикн. след сън или след седене някъде. Пропяването на първи петли е знак, според народното вярване, че всички злини се изгубват .. Някои от мливарите се разставаха и .. взеха да излязват, опаспалени като воденични плъхове. Ц. Гинчев, ГК, 102. Помощникът стана и се забърза към общинското управление. Разстанаха се и всички други .. и начело с попа отидоха да срещат пощата. Ц. Церковски, Съч. III, 181. Руский генерал Суворов излязъл една сутрин да се разходи по лагера .. Той взел офицерина под ръка и като го запитвал за туй, за онуй, развел го по сичкий лагер, който се бил вече разстанал. Т. Икономов, ЧПГ, 42-43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)